Постинг
14.09.2021 09:25 -
Огньове
Стоя между огньове – точно два.
От двете ми страни, горят пожари.
Пълзи гъст дим към светли небеса,
земята, под краката боси, пари.
От двете ми страни, горят пожари.
Пълзи гъст дим към светли небеса,
земята, под краката боси, пари.
Все повече разгарят се, за миг
достигат чак върха на планината.
Ни бягство ме спасява, нито вик –
почти затварят кръг – два страшни свята.
Отляво пламват всичките неща,
които съм докосвала, живяла,
а вдясно – като клада, любовта
ме вика и поглъща ме изцяло.
Огньове – жива, ярка светлина
или греховни пламъци от ада!?
Не зная, между тях сама стоя
и няма помощ, милост и пощада.
Изпитват ли ме? Още в древността,
били са тест за вяра, чест, коварство…
В стихията бушуваща стоя
и смело изучавам нестинарство.
Супер, Вики!
Ще опитам да резонирам...
Тъй ми идва...
Като видя какво ще излезе, ще мина да споделя!
Прегръщам те топличко!*
Ели
цитирайЩе опитам да резонирам...
Тъй ми идва...
Като видя какво ще излезе, ще мина да споделя!
Прегръщам те топличко!*
Ели
Два огъня…
Два огъня сме – аз и ти,
небето и земята все събрали,
а общата душа лети,
по вихрените звездни магистрали.
Притискат неизречени слова,
те винаги от ляво ни прогарят,
а пък от дясно свети обичта -
съдбите ни във нея се стопяват.
На изток аз раста сред равнина,
а ти на запад крачиш устремено,
два пламъка творящи мъдростта,
едно сърце сред бурите спасено.
Разтрелват ни все тайни за преди,
за стари времена, и злоба, ревност,
тъй всичко е във моите очи –
една забравена отдавна вечност.
Обелих аз докрайно колене
докато скитах тиха сред полята,
сподвижници ми бяха ветрове
и златни класове сред необята.
А отговори времето тъче
на своя стан от мъка и копнежи,
към теб протягам своите ръце
във някакви отколешни стремежи.
Чуй, слънцето във мен се извиси,
отново ме беляза като птица
прошепна ми : „Със него полети“ -
Единствена звезда – Зорница.
Тъй моя огън в теб се приюти,
а твоя в светлината ми възкръсна,
досбъднаха се купища мечти,
а любовта над всички се разпръсна.
15.09.2021г.
Елица
На Пламъка близнак
Сърдечни поздрави, Вики!*
цитирайДва огъня сме – аз и ти,
небето и земята все събрали,
а общата душа лети,
по вихрените звездни магистрали.
Притискат неизречени слова,
те винаги от ляво ни прогарят,
а пък от дясно свети обичта -
съдбите ни във нея се стопяват.
На изток аз раста сред равнина,
а ти на запад крачиш устремено,
два пламъка творящи мъдростта,
едно сърце сред бурите спасено.
Разтрелват ни все тайни за преди,
за стари времена, и злоба, ревност,
тъй всичко е във моите очи –
една забравена отдавна вечност.
Обелих аз докрайно колене
докато скитах тиха сред полята,
сподвижници ми бяха ветрове
и златни класове сред необята.
А отговори времето тъче
на своя стан от мъка и копнежи,
към теб протягам своите ръце
във някакви отколешни стремежи.
Чуй, слънцето във мен се извиси,
отново ме беляза като птица
прошепна ми : „Със него полети“ -
Единствена звезда – Зорница.
Тъй моя огън в теб се приюти,
а твоя в светлината ми възкръсна,
досбъднаха се купища мечти,
а любовта над всички се разпръсна.
15.09.2021г.
Елица
На Пламъка близнак
Сърдечни поздрави, Вики!*
тъкмо ми замириса на опърлено :) и видях Феникс да излита. Умееш да се измъкваш от всякакви ситуации с завидно достойнство. Дано въглените не червенеят много!
Търсене
Блогрол