Прочетен: 1575 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2021 17:35
Днес отбелязваме празника на София и 123 години от рождението на Христо Смирненски. По този повод се порових из съчиненията и писмата на големия български поет и писател, за да видим какво той пише за столицата, в която живее до преждевременната си смърт.
- Времето, знаеш, в София е сега така приятно, така е красиво лазурното небе, тъй нежни са вечерните теменужни сенки...
- Вестниците оповестяват „Заражда се идеята отделението за обществена безопасност да бъде премахнато“. Не е много умно да се зараждат такива идеи. Премахне ли се обществената безопасност – отиде половината дружба в София!
- Прехраната в София е отлична, па и животът твърде весел. Който се съмнява в думите ми, може да посети „Алказар“, „Кабарето“, „Амброзия“ и пр. богоугодни заведения. Покрай сантименталните физиономии на новите милионери редом с футуристично гримираните хайлайфни дами, в съседство с неколцина гвардейски офицери, чиито униформи ненапразно наподобяват перушината на пауните, жално-милно седят и земеделски „интелигиенти“, с извинение, нещо като депутати...тъй че ако някой ти е разправял, че в София населението „не си дояжда“, той просто се е подиграл с тебе. Проследи към полунощ някой алказарец и ще се убедиш, че „населението“ просто повръща от преяждане.
- Животът в София си тече нормално. Все тъй са пълни театрите, булевардите и градините, все тъй ревностно глупците налагат бръснатите си физиономии по витрините на „Алказар“, все тъй земеделските водачи свиват дясната си ръка в юмрук, заканвайки се на спекулантите, а с лявата ревностно делят тлъстите гешефти....
- А след полунощ софийските улици имат всичкото великолепие на някаква старинна легенда. Пустота, безмълвие и пресен сняг, който хрупти под нозете. Матовото небе почти опира до покривите, електрическите лампи примират от удоволствие, обкръжени от рояци снежни мушички, а тенекиените фирми плачевно скърцат, по-плачевно от българската валута.
- Сребробяла лунна нощ. Градът сякаш е залян в магнезиева светлина. Улиците са стихнали, сградите хвърлят дълги и редки сенки, а „Балкан“ отмеря 12 последователни удара. Монотонни и тежки, те се понасят и разливат далече над покривите. Витоша е някакси по-далечна и висока, контурите й са смътни, а по гребена й се гонят малки бели облачета. Ах, тази красавица Витоша!
- По „Мария Луиза“ е тихо. Рядко, рядко, някой минувач избързва и стъпките му странно и громко звънят. Пусто е по улицата – освен двата вида диреци: електрическите стълбове и стражарите, почти нищо не се забелязва....Минавам през „Нишка“ край вечно спящия дом на социалдемократичните пристави, пресичам „Клементина“ и отивам да погледам далеч нататък зад еврейските гробища новите дворци на бездомниците. Хигиенични жилища наистина. А на разсадника имаше по-добри: един дървен скелет, покрит с черги, няколко камъни и не повече от 20 кирпича. Не знам как ще кръстят този квартал, но аз бих предложил да се зове ...“Дай, боже, здраве“. Особено през зимата.
- М-р Райко Даскалов е уверил журналистите, че изборите за общински съветници в София няма да се отлагат, защото въобще няма да се провеждат.
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити – глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.
За първи път космосът създаде мутанти пр...
Беримор, за какво квичат тези прасета по...
Христо Смирненски
Когато след пир полунощен самотен,
на зиг-заг се връщаш дома
И киска се вихър над жребий сиротен
И плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве -
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе.
Отвориш ли тръпнейки плика и цветен
И лъхне ли дъх мразовит,
опит от тъгата на поздрава сетен,
не гледай тъй блед и убит
изтрий от сърце си мечтите парфюмни
за черни очи кадифе
под тъмната стряха на мисли безумни -
свари си горчиво кафе.
А привечер зимна в безлистните клони
щом стене фъртуната зла,
И зимният вихър се киска поклони
през мътните бледи стъкла
с коси заснежени младежкия спомен
отдай на аутодафе
И бавно на малкия спиртник поломен
свари си горчиво кафе.
Христо Смирненски
Когато след пир полунощен самотен,
на зиг-заг се връщаш дома
И киска се вихър над жребий сиротен
И плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве -
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе.
Отвориш ли тръпнейки плика и цветен
И лъхне ли дъх мразовит,
опит от тъгата на поздрава сетен,
не гледай тъй блед и убит
изтрий от сърце си мечтите парфюмни
за черни очи кадифе
под тъмната стряха на мисли безумни -
свари си горчиво кафе.
А привечер зимна в безлистните клони
щом стене фъртуната зла,
И зимният вихър се киска поклони
през мътните бледи стъкла
с коси заснежени младежкия спомен
отдай на аутодафе
И бавно на малкия спиртник поломен
свари си горчиво кафе.
:)))))))!