Духовенството се страхува от Мене. Искат да ме махнат, да не им мътя водата. Те не знаят, че това не зависи от тях, да бъда или да не бъда в България. Казвам им: Слушайте, приятели, този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае. Като дойде Господарят му, ще ни пита: «Прекопахте ли добре лозето?» Хората не го обработват, а делят чуканите. […] Като говоря за духовенството аз зная какви ще бъдат последствията, но не се страхувам. Ще кажете, че ще си напакостя. Няма какво да си напакостя. Това, което правя, е в името на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Истина, в името на Божията Правда и Добродетел. Важно е на тях да не пакостя, а не на себе си. Щом имам тяхното съдействие и аз, и вие, ще се радваме на благата и живота. […] Църквата проповядва едно учение, но то е далеч от това, което проповядва християнството – свещениците проповядват всичко, но не и това, което Христос е учил. Никъде не се проповядва Любов към Бога. Какво значи Любов към Бога? Да бъде човек проводник на Божията Мисъл, на Божиите Добродетели, да бъде човек проводник на Божията Мъдрост, на Истината, да има еднакво отношение към всичко, което Бог е създал. Това аз разбирам религия, която може да помогне на своя народ. (ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи, 1931-1932)

Българският народ е видял от мене само добро, а никога зло. И след това светите старци се осмеляват да ме наричат «лъжеучител»! Това показва какво е тяхното сърце. По думите им ги познавам. Когато някой говори лошо за мене, аз познавам вече сърцето му. Човек съди за другите по себе си, по своето сърце. Духът в Мене, Бог, Който говори в мене, никога не си служи с лъжа. Онзи, който се осмели да каже, че Духът, Който говори в мене лъже, никога не може да се извини. Защо? Има Един в света, Който никога не лъже! Той е Бог, Той е Единственият, Светият, Чистият, Който иска всички хора да живеят. Ние сме проява на Бога във всяко отношение и трябва да пазим Неговия Закон и Неговото Име. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Свещениците и владиците мислят, че аз имам някакъв план против тях. Аз нося в ума си съвсем друга мисъл, не се занимавам с тях. Ако бих ги държал в своя ум, те щяха да ми бъдат благодарни, но аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля за благото не само на човечеството, но и на всички животни и растения. Желая на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват добродетели. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Аз зная защо съм опасен. Светлината при известни условия в живота е опасна. Те казват, че туй новото учение ще намали авторитета на владиците и поповете. Ами когато владиците и поповете се бият с камъни, авторитета им не се ли намалява? Казват: «Това е опасно учение. Ето опасен човек!» Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари. Не, няма да го продавате! В църквата  никакви пари! И ако вие сте благородни хора, трябва да ми благодарите, че ви казвам Истината в очите. И не само, че ви казвам тази истина, а живея в нея. [...] Някои оспорват думите ми, казват: «Този е свещеник, деца има, жена има, как може без пари?» Хубаво, не оспорвам това. Нека бъде тъй! А владиката, който няма нито жена, нито деца – защо му са пари? А, има друго, друго, друго! Друго нещо има. Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички. Има друго нещо, което е залегнало в сърцата на хората и те не искат да изкажат Истината. Туй как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата. В моята работа не влиза, но в Божията Работа влиза. Ако защищавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защищавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест. Ще каже някой: «Той е глупав човек!» Не, не съм глупав. Ще кажете: «Той се хвали.» Онзи, който се хвали, не пали, а аз паля. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24)

Няма по-неприятно нещо за мен от това, да срещна човек, който не говори Истината. Ето защо аз изисквам от българските владици да вършат всичко по убеждение и Любов. Ако постъпват така, аз съм с тях  не постъпват ли с Любов, не съм с тях. Нека дадат на българския народ повече от това, което аз давам. Нека му говорят Истината. Това иска Христос от всички. (ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи, 1923)

Вие казвате, че единственото нещо, което може да ни спаси, е вярата: «Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен и ти, и домът ти.» Не, всички трябва да възприемем Любовта, която единствено може да ни спаси – само Божествената Любов може да ни спаси. Ако духовенството, ако владиците и свещениците започнат да проповядват тази Любов, аз ще бъда първият, който ще ги поздрави. Нека всеки духовник да ходи от дом на дом в България и да проповядва не какво е «дъновизъм», какво може да донесе «дъновизмът» на българския народ и какви методи да се приложат против нас, а да проповядва какво може да  донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе Любовта, как майките и бащите да възпитават децата си. Ще кажете: «Нали имаме любов?» Нека свещениците запитат народа дали иска да стои Дънов в България или не. Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България. Нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици да се върнат в православната църква. Но докато народът не се произнесе, ще стоя тук. За мене не е меродавно какво говори духовенството, а какво говори българският народ. Този народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския народ. Следователно, важно е какво говори българският народ. Аз бих предложил на тези свещеници да направя с тях един опит – да тръгнем от село на село и аз само ще лекувам, няма да говоря, а те нека проповядват и да видим тогава какви ще бъдат резултатите. Аз ще оставя българина да си е българин, няма да го изменя. (НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи от Събора през 1922 г. в Търново)

Днес Христос обикаля целия свят, всички народи, и се чуди на това, което се проповядва в Негово Име. Той се чуди на догмите, които се проповядват, чуди се на човешкото верую, на Символа на православната вяра. Светият Синод седи и мисли какво да прави с еретиците – така наричат моите последователи. Той се чуди какво име да им даде. Един ден аз ще посетя владиците в Синода по такъв начин, какъвто те не очакват. Те ще разберат, че има един Жив Господ, Който вижда всичко и отдава всекиму заслуженото. Те трябва да знаят, че ние стоим на една здрава, чиста основа, без лъжа и измама. Ако българският народ трябва да чуе Истината, нека я чуе такава, каквато е. Преди две хиляди години Христос проповядваше едно учение. Нека се изнесе това учение такова, каквото е било тогава; нека се изнесе така, както се проповядва днес. Желанието на адептите е да се приложи Христосвото учение както е. Тогава и те ще приложат своята сила и мощ. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Сега те [Светият синод] казват: «Да направим такива закони, че да ги ограничим.» Кого? Това, което говоря, е Божествено, а то не може да се ограничи. Ако вие ограничите Божественото в себе си, вашият живот е свършен. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, 1923-24)

Че са ме отлъчили от църквата, не е вярно – пръв аз се отлъчих от всички лъжи и неправди, от всякаква злоба и омраза.(ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Днес Светият синод взима мерки против мене, за да ме гони. Какви мерки ще вземе? Чудни са те, с мене ще се борят!  Ще имат работа с Господа, а не с мене. Какво съм аз? Един човек, дошъл на земята, щял да обърка умовете на всички българи. С какви сили разполагам аз? С пари ли, с власт ли разполагам? От какво има да се плашат? Щом се страхуват от мене, значи зад мене има нещо страшно. Кое е това страшно? Зад гърба ми стои великата Божия Любов; зад гърба ми стоят великата Божия Мъдрост и Истина; зад гърба ми стоят великата Божия Правда и Добродетел. Всички живи добродетели са зад гърба ми. Всички разумни, културни същества са зад гърба ми. Знаете ли колко велики са те? (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Днес и мене ме питат: «Защо говориш така на хората?» Аз съм извор, върша работата си; ако не искаш да ме слушаш – стой настрана. Никого не съм канил. Ако водата на моя извор не ти харесва, иди на друго място. Около мене има тревички, буболечици, мушици – те ще пият от моята вода. Аз давам вода на всички.  (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Светът се нуждае от истински учени, музиканти, художници, които да разбират Истината и да я прилагат. Навсякъде има такива хора – и в България ги има, но още няма условия за тяхното проявяване. Народите още не могат да почитат своите даровити хора. Издигне ли се някой писател, музикант или учен, веднага близките му, неговите сънародници, първи ще го съборят. И против мене се надигна обществото, както и духовенството, но не можаха да ме опозорят. Защо? Аз съм дълбоко море – който се опита да влезе в мене, ще се удави. Аз съм голяма, пълноводна река, която никой не може да запуши. Турите ли й бент, ще дойде наводнение, което ще завлече бента и водата ще залее цялата местност. (ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА, Неделни беседи, 1919 Като говоря за владиците, имам предвид всички хора. Те трябва да претърпят известна метаморфоза, за да станат истински духовни хора. Владиците, както и синодалните старци, не са още духовни хора. Те трябва да работят усилено върху себе си, за да се просветят. Така се говори за тях в Разумния свят. Ако не се просветят, те могат да направят големи пакости. Преди две хиляди години те направиха една пакост и сега искат да направят друга пакост, но това няма да им се позволи. Невъзможно е човек да направи едно и също престъпление два пъти. Време е те да се стреснат и да приложат Любовта. Владиката, свещеникът, учителят могат да оправят света. Владиката има на разположение цяла епархия – да ходи между хората, да проповядва! Не е достатъчно да служи на православната църква, той трябва да служи на Бога. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Като говоря за владиците, казват, че нарочно ви настройвам против тях. Напротив, аз искам да премахна тяхното настроение срещу вас. Те трябва да вдъхват любов у българския народ – да сее градините си, да оре нивите си, да възпитава децата си, всичко да върши с Любов. Вместо да правят това, те създават настроение против нас. Цяла камарила – така я наричам аз – се е създала против нас. Но те не знаят какво ще стане с тях. Ние не им пречим, но казваме, че това не е пътят, по който трябва да вървят. Ако е въпрос за пари, за жито – можем да дадем на нуждаещите се колкото искат. Каквото искате можем да ви дадем, но за това се иска да живеете по Любов, да не изопачавате Истината. Ние не създаваме религия, а създаваме добра почва, дето добрите хора да растат и да се развиват като братя. Какви са хората, за нас е безразлично. Важно е да живеят като братя, по Любов, и кой каквато дарба има, да я прояви. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Духовенството се страхува от Мене. Искат да ме махнат да не мътя водата им. Те не знаят, че това не зависи от тях, да бъда или не в България. Казвам им: Слушайте, приятели, този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае. […] Трябва ли духовенството да поставя ограничения срещу нас? Наш човек ще се венчава, те го питат: «Ти от дъновистите ли си?» Ако е такъв, не искат да го венчават. Ако искате да знаете от кое учение сме, отговарям: От учението на Любовта. Който иска да научи Любовта, нека дойде при нас. Ако някой от тях може да ни покаже какво е Любовта, пръв аз ще го последвам. Ако те могат да дадат нещо по-високо от Новото учение, пръв аз ще го приема. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Аз не искам православната църква да хвърли дрехата си, а да приложи Закона на Любовта. Нека всички владици и свещеници кажат: «Ние искаме да служим по любов и без пари.» Нека те първи дадат пример. Нека Любовта излиза от сърцата им и облива окръжаващите. Но те трябва да се откажат и от месото. Има изобилно храна за тях: ябълки, круши, ориз, жито. Като опитат тази храна, ще разберат смисъла на много неща. Тогава, като се срещнем, ще се познаем и ще кажем: Това е доброто семе, паднало на добра почва. (ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи, 1923)

Син Божи, Христос, иде на земята. Знаете ли какво носи Той за вас? Христос носи такъв камшик за владиците и свещениците, че щат, не щат, те ще разберат колко думите ми са верни и истинни. Няма да остане свещеник, проповедник или владика, на когото да не ударят 25 тояги. Няма да остане човек в света, когото Христос да не държи отговорен. Христос ще извика всички свети старци от Синода и ще ги пита на кого служат. Народът, на когото те служат, е на Бога, а не техен – българският народ не е създаден за светите старци и за светия Синод. Той има своето велико предназначение. Българите имат история и живот, преди да са били християни. Бог е навсякъде, между всички народи. Те са съществували и съществуват и без християнството. Аз не защищавам себе си, но казвам: Слушайте, братя, камшик иде за всички! За мен е добре, моят гръб няма да страда – вашите гърбове ще страдат. Всички ще страдате. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922 Питат ме защо някога говоря против духовенството и владиците. Защото те са взели ключовете на Царството Божие и нито те влизат там, нито на други дават да влязат. Щом те не отварят и не затварят навреме, ние ще им вземем ключовете. (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Казвам си: Прави са тези хора, аз съм опасен човек. Защо? Аз съм огледало и като ме срещне някой, огледа се в мене и казва: Ти си вагабонтин. – Право казваш. – Ти си шмекер. – Право казваш. Огледай се и се оправи. (Беседа, държана на 4 февруари 1917 г.)   http://www.ivanstamenov.com/2010/10/2298/ - извадки

НИКОЙ НЕ Е ПРОРОК В СОБСТВЕНАТА СИ СТРАНА...
ТОЗИ МЪДРЕЦ, ЗА КОЙТО СВЕТОВНО ВЕЛИЧИЕ АЛБЕРТ АЙНЩАЙН КАЗВА ЧЕ В ЦЕЛИЯ СВЯТ СЕ КЛАНЯТ НА НЕГО А ТОЙ НА ЕДИН БЪЛГАРИН - ПЕТЪР ДЪНОВ
КОГАТО ПАПАТА НА РИМО-КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА КАЗВА ЗА НЕГО ЧЕ Е ЕДИН ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ В СВЕТА ЛИЧНОСТИ
КАКВО ЗНАЧИ ЧЕ НЯКОЯ ДРЕБНА ДУШИЧКА, КОЯТО НЕ СЕ НАПЪВА САНТИМЕТЪР ДА ОТКРИЕ ИСТИНИ В ДУМИТЕ МУ, МУЗИКАТА МУ..ВЕЛИЧИЕТО МУ...

ТЕПЪРВА В СВЕТА ЩЕ ГО ОТКРИВАТ..НЕГОВОТО ВРЕМЕ ОЩЕ НЕ Е НАСТЪПИЛО..ЗАЩОТО ТОЙ ПРОПОВЯДВА ВРЪЩАНЕ КЪМ ПРИРОДАТА, КЪМ ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ, ХРАНЕНЕТО...
КОГАТО ГО ОТКРИХ ЗА ПЪРВИ ПЪТ БЯХ ПОКОРЕНА, ОТГОВОРИХ СИ НА МНОГО ВЪПРОСИ КОЙТО ТЪРСИХ В ЖИВОТА СИ
АЗ СЪМ ХУМАНИСТ И НЯМА РЕЛИГИЯ ,УЧЕНИЕ КЪМ КОЕТО ДА СЪМ ПРИСТРАСЕНА
КОРАНА, БИБЛИЯТА, ТИБЕТСКИТЕ МЪДРОСТИ..ВСИЧКО Е ЕДНО И ТО ...ЕДИН Е БОГ ЗА ВСИЧКИ
НЕ МОЖЕМ ДА НЕ КАЖЕМ ЧЕ В ТЕЗИ СВЕЩЕННИ КНИГИ ИМА ПРОТИВОРЕЧИЯ И ЕДИН ВЪПРОС ЗАЩО Е СТРАДАНИЕТО И БОЛКАТА

ПРЕДИ ГОДИНИ ЧЕТОХ ТАЙНОТО УЧЕНИЕ НА ДАО ДЪ ДЗИН И ТАМ ОТКРИХ ТОЧЕН ОТГОВОР НА ВЪПРОСА, КОЙТО ВСЕ ТЪРСИХ...

ЧЕ ЗЕМЯТА Е ИЗПИТАНИЕ НА ДУШИТЕ И ТУК Е ПОПРАВИТЕЛЕН ДОМ И НА ВСЕКИ СЕ ДАВАТ ИЗПИТАНИЯ И ВСЕКИ СИ НОСИ КРЪСТА
А КОЙ НЕ СИ НАУЧИ УРОКА, СЛЕД ВРЕМЕ ПАК ТУК ДОКАТО СИ ГО НАУЧИ
И ТОГАВА РАЗБРАХ ТУК НА ЗЕМЯТА В БИТКАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО, КОЕТО Е В НАС... ОКОЛО НАС... НИЕ КОВЕМ БЪДЕЩАТА СИ КАРМА

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Стана ми болно от отношението на БПЦ към Ванга и Учителя, та нали Бог е един?
Поздрави!

Дъно-в бил учител? А Сатана бил спасител...
Кой прати Дънов в Америка да учи? С какви пари? С кои общности дружеше Дънов по време на престоя в Америка? Кой му беше съсобственик на къщата в София? Ползва ли Дънов активно пентаграм и колко Аз-а живеят в тялото му, според собствените му думи? Кой е Елохим, ползващ тялото му, защо другаде го наричат Сатана? Защо Кришнамурти категорично е отказвал среща с Дънов, а когато е бил принуден, се е оттеглил? От каква смърт е починал Дънов?
Жалки, слепи човечета...

Какво одобрение на коментара ми ще правиш, Всевишний? Подлежи ли на одобрение истината? Кой си ти, че да налагаш цензура пред свободата, дадена ни от Него - да говорим всичко, що искаме?

Това са си ваши отношения, на духовенството с Учителя. Аз в преки сблъсъци не влизам,. Не влизам в спор не защото не знам отговорите, а защото е видно, че никой няма намерение да си промени мнението и до никаква истина няма да стигнем.
Всеки има право да си каже мнението разбира се, не налагам цензура на свободата изобщо, а само цензура в моя блог.

302. Всеки човек, добър или лош, който ви е посетил, всякога оставя своето влияние върху вас. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тънка материя, която пада като сянка върху онзи, с когото се среща. И вследствие на тази сянка, този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек не оставя такава сянка върху хората.303. И простият, и знаещият са едно пред Бога.

ПЕТЪР ДЪНОВ