Свещената земя – поклонение на Божи гроб


Тел Авив – административен център на Израел, столицата е Йерусалим.





Панорамата от хотела ни, не е толкова впечатляваща, но пък се вижда Средиземно море.

  Плажа е хубав.

На следващия ден се отправяме към Йерусалим. На древния арамейски език, на който е говорил Иисус Христос, "Отивам в Йерусалим" е означавало "Изкачвам се в Йерусалим". И не само защото градът е разположен върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен, а защото Йерусалим е мястото, където човек е най-близо до Бога и изкачването му е свързано с човешкото извисяване. Затова Йерусалим не е само един от многобройните туристически маршрути по света. От стари времена идването тук означава една дума - поклонение. Това прочетох преди да тръгна за Йерусалим, приблизително същото ни каза и нашата екскурзоводка.     

                                         
Каза ни още, че от пустиня те са превърнали Израел в Райска градина.Това твърдение беше опровергано на следващия ден, когато задуха силен вятър и започна пустинната буря.Тя продължи през цялото наше пребиваване в Израел, като ни създаваше трудности с дишането и видимостта.

Заваля и дъжд, първият за тази година.

  Спазваме стриктно туристическия маршрут.


Водят ни да си купим сувенири за да може на Божи гроб да ги осветим. Създадена е стройна система за измъкване на възможно най-много пари от туриста. Ние не се впечатляваме особено и купуваме сувенири за всички наши близки. Нищо че е по-скъпичко, няма всеки ден да ходим в Йерусалим.

  Тръгваме по пътя на страданието „Виа Долороса” по всички библейски стъпки до Голгота и Божи гроб.


Деветата спирка.



  Спирките са дванадесет.


Църквата  на Божи гроб е на края на улица Via Dolorosa (Пътят на скръбта), в християнската част на Стария град.


  Храмът е построен през 1099 г. от кръстоносците и е първа дестинация за поклонниците, когато дойдат в Йерусалим.

  Църквата на Светия гроб е най-свещеното място за християните, тъй като обхваща местата, където Христос е разпънат на кръст, погребан е и е възкръснал.

  Голгота - мястото където Исус е бил разпънат. Хората се редят на опашка за да докоснат позлатеното разпятие.


Камъка, по който се е стекла кръвта на Спасителя.  







  След Голгота стълба ви връща на "Плочата на помазанието" - тук съгласно древния юдейски обичай, тялото на Иисус е помазано с благовония и завито в бял плат. След което е пренесено и положено в изсечена наблизо скална гробница. Няколко метра след Плочата - вляво от входа - и вие сте пред заветната цел на поклонника-християнин. Божи гроб!  


  Пещерата, в която е била изсечена скалната гробница.

  Евангелието разказва, че Исус е погребан набързо в скална гробницата, която неговият сподвижник Йосиф Ариматейски предварително приготвил за себе си.   „Колкото и да сте развълнувани след поклонението на Божи гроб, съветвам ви да отидете и от другата страна на параклиса - там където са скалните гробове на Никодим и Йосиф Ариматейски, едни от първите христови последователи. Това е един малък, неугледен храм с голи стени и няколко прашни кандила. В туристическите справочници ще прочетете, че това е параклисът на Антиохийската патриаршия в Сирия. Но никой няма да ви каже, че някога е бил... български. През ХVI в. един руски дипломат го нарича "голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила". Можем само да си представим божествената литургия, отслужвана тук на български език, как от този храм българското духовенство тържествено е излизало и заставало край самия параклис на Божи гроб, за да се присъедини към множеството очакващи слизането на невеществения небесен огън на Велика събота. И как след тайнственото слизане на огъня със свещи те са пренасяли пламък от божествената пасхална светлина и пеейки "Христос Возкресе" са запалвали с 15-те златни кандила в "българската църква" при Божи гроб... Излизайки от големия храм, при самия му вход ви очаква още една, по-реална българска следа в Йерусалим. Върху лявото крило на голямата дървена порта, високо над човешкия ръст, има надпис, издялкан с ножче: "Недко от Копривщица, 1854 лето" - някогашен хаджия, един от предшествениците ни, за които поклонението на Божи гроб е било най-заветната цел на живота им. Да се докоснат до мястото, където е бил Бог, и да се въздигнат до Него.” Хаджи Горан Благоев

  Не ни казаха за българския храм, дори не ни показаха надписа на Недко от Копривщица, въпреки че много посетители са оставили следи там.



   Мисля, че за този храм говори Хаджи Горан Благоев.


  Обясниха ни, че е имало пожар в храма и не е реставриран заради спор за собствеността.



     

Беше вълнуващо... Не съм била. Особено ме впечатлиха снимките от българската черкова. И аз, като Недко от Копривщица си мечтая да я посетя.:) Желая ти здраве и вдъхновение през новата година!

Желая ти да осъществиш бързо мечтите си.