Будители :: Народните будители

  Отец Паисий, в своята “ История славяноболгарская” 1762г. ни завеща да пазим езика, писмеността и историята си, защото без тях няма да ни има.

Христаки Павлович издава същата тази история като “Царственикъ или Истор i я болгарская” през 1844 г.

Отец Спиридон от Габрово, който точно 30 години след Паисий, през 1792 г., пише “История во кратце о болгарском народе славенском”, в която говори за българи тук на Балканския полуостров и през 986 г. преди Христа.

Поп Йовчо от Трявна в “Летопис и родословие”, проследява давността на българската история до 1184 г. пр. н. е. За него се смята, че е ползвал остатъци от откритата през 1825 год. и изгорена от тогавашните владици гърци патриаршеска библиотека от времето на патриарх Евтимий, последния български патриарх преди падането на България под турско робство. Тоест, тя със сигурност е съдържала книги поне от Х I век.

Д-р Петър Берон написал Рибния буквар или “Букваръ съ разни поучен i я собрани от Петра Х. Беровича за Болгарски-тъ оучилища”. Доктор Берон е бил енциклопедист,   написал “Произход на физическите и естествените науки и на метафизическите и нравствените науки” и седемтомната “Панепистемия”, тоест “Всезнание”, издадена на френски, но не и на български.

Д-р Ганчо Ценов, който в края на Х I Х и началото на ХХ век е направил задълбочени проучвания на нашата древност из книгохранилищата на цяла Европа. „Когато в 1907 година аз издадох моята книга "Праотечеството на Българите", от която излизало, че българите са били нещо по-добро от онова, което се мислеше досега за тех, аз бидох обявен за патриот и, следователно, за човек, който стои извън законите. Всички , които ме критикуваха , критикуваха ме не по съдържание, не защото посочените от мен данни са неверни, а защото съм бил патриот, който изнасял факти, че българите са били и храбри и културни”.

Георги Раковски в книгата си “Ключъ бьлгарскаго i азыка” разкрива връзките на българския език със санскрита. Мнозина смятат нашите будители за идеалисти, стремили се от патриотични подбуди всячески да повдигат народното самосъзнание. Но нима той е бил ръководен само от патриотични подбуди и целта му не е била истината?

д-р Светлозар Попов, изследовател на древната ни история, проследява пътя на езика кириали и неговата азбука назад във времето, когато тя е станала основа на считаната днес за първа писменост – финикийската, а оттам и на гръцката. Разкрива съответствията между писмеността кириали и кирилицата като пряко следствие от древнобългарското писмо. В произведението “Златните степи” на Ал Масуди Х век се съдържа свидетелство, че “Жителите на Манкир – столицата на Балхара (основана от българи Кардамити), говорят език, наречен кириали.”, т.е. “първосвещен”.  Оказва се, че не азбуката ни е кръстена на нашия просветител, а носилият цял живот името Константин Философ приема в Рим иноческото име Кирил броени дни преди кончината си.

Светите братя Кирил и Методий - от житията и другите писмени паметници, може да се направи изводът, че нашите просветители Светите братя Кирил и Методий са имали достъп до първоизворите на българската история и българския език, стоящи в основата на човешката цивилизация.Така всъщност те извършват писмена реформа, каквато се налага поради естествените фонетични и граматични закони на развитие на езика. Свети Иван Рилски - за ден на народните будители се приема 1 ноември, денят на Светеца, почитан като покровител на българския народ и оставил ни уникален документ ”Заветът на Св.Иван Рилски”, чието място в духовен аспект е до Паисиевата история. Използвана литература: „Рилският светец и неговата обител” - проф.Иван Дуйчев http://tscelof.hit.bg/

Нагоре