В дните на Нацистка Германия възниква религиозното движение „Църква на вярата”, което се противопоставя на Германското църковно движение, превърнало се в дясна ръка на националсоциализма. Измежду всичките 18 000 пастори в Германия за периода 1933-1945 г. по-малко от 5000 подкрепили Църквата на вярата. Следователно, само остатък се придържал към библейската позиция, докато половината църкви подкрепяли държавната политика в резултат на политическия и обществен натиск. За съжаление, това показва, че когато се стигне до крайности, голям част от пасторите, църквите и така наречените християни вероятно ще се огънат под натиска и ще допуснат нормите на културата да станат тяхната мярка за християнство.
Виждаме как същото се случва и в днес. Поради все по-засилващите се атаки спрямо религиозната свобода в наше време ще се задълбочи разделението между Църквата на вярата и Църквата на компромиса подобно на онова, което вече се е случило в нацистка Германия. Не става въпрос за разделение въз основа на деноминационна принадлежност, а на степента на вярност към библейските принципи. Тъжно и същевременно вярно е, че все повече вярващи ще правят компромиси с библейските ценности и стандарти, за да избегнат отхвърляне или гонение, или загуба на влияние в обществото.
В Йоан 12:42, 43 четем, че много съвременници на Исус вярвали в Него, но не искали да Го изповядват, тъй като обичали похвалата от хората повече отколкото похвалата от Бога.
Следват основните разлики между Църквата на вярата и Църквата на компромиса:
1. В Църквата на вярата Христос е над културата. Църквата на компромиса приспособява Христос към културата. Църквата на вярата вярва, че Исус е Господ над цялото творение. Църквата на компромиса се приспособява към всичко. Този Христос, в Когото вярват и Когото проповядват, е оформен от културата, в която живеят.
2. Църквата на вярата се държи здраво за Божието Слово въпреки опозицията. Църквата на компромиса видоизменя Божието Слово поради опозицията. Възможно е в скоро време да бъде незаконно да се проповядват текстове от Библията, в които се говори за човешката сексуалност. Поради тази причина мнозина ще променят теологията си така, че тя да влиза в калъпа на културата, докато Църквата на вярата ще проповядва Божието Слово въпреки глобите, наказанията, съдебните дела и дори затворническите присъди.
3. Църквата на вярата поставя Божието царство над своята култура и етническа принадлежност. Църквата на компромиса поставя своята етническа принадлежност над Божието царство. По време на нацизма германската църква поставила национализма и арийското си наследство над Божието Слово. Много днешни пастори и вярващи разглеждат Библията през призмата на своето етническо и национално наследство, вместо да я изучават чрез правилната екзегетика.
4. Църквата на вярата променя методите си на проповядване. Църквата на компромиса променя вестта, която проповядва. Макар че е разумно и библейско, когато Христовото тяло е актуално спрямо културата в проповядването на евангелието, то никога не трябва да предпочита да е актуално, вместо да е вярно. Църквата на компромиса предпочита да е актуална, вместо да е вярна на Библията. Затова те променят не само метода на проповядване, но и вестта, която проповядват.
5. Църквата на вярата е остатък в църквата и в държавата. Църквата на компромиса желае да бъде водеща както в църквата, така и в държавата. Има дълги периоди от време, когато хората от Църквата на вярата се чувстват като чужденци и пришълци в собствената си държава. Църквата на компромиса има по-голямо желание да бъде важен фактор в културата, отколкото да живее в лъчите на Божията милост и присъствие.
6. Църквата на вярата е наказвана от държавното управление. Църквата на компромиса е поощрявана от държавното управление. Докато Църквата на вярата е преследвана и отхвърляна от хуманистичната държава, Църквата на компромиса е възхвалявана от левите радикали и използвана като модел за съвместната работа на църква и държава.
7. Църквата на вярата изговаря истината пред властите. Църквата на компромиса е в съгласие с властите. Църквата на вярата знае, че в различни етапи от своето съществуване няма да има много последователи или да преживее трансформация на обществото. Най-доброто, което може да направи, е да поддържа пророческото си свидетелстване пред културния елит и общността, в която се намира. Тъй като Църквата на компромиса се радва на властта и престижа, които елитът й дава, тя винаги предпочита конформизма пред конфронтацията.
8. Църквата на вярата желае да получи похвала от Бога. Църквата на компромиса желае да получава похвала от хората. В края на краищата всичко се свежда до следното: За какво живеем – за да бъдем хвалени от хората или от Бога? Ако нещата се не променят много скоро, с удивление ще наблюдаваме как много мегацъркви, средни по големина и по-малки църкви правят компромис с Божието Слово, за да останат отворени.
Ще дойде моментът, когато всички ние ще трябва да устоим на окончателния изпит – дали желаем Бога повече от живота си и дали обичаме удоволствията си, удобството и материалните блага повече от Бога. Истината е, че ако изповядваме Христос пред хората, Той ще ни изповяда пред Своя Небесен Отец, но ако се отричаме от Него пред хората, Той ще се отрече от нас пред Небесния Си Отец (Матей 10:32,33).
Автор: Джоузеф Матера, епископ на Църквата на възкресението и Коалицията на Христовия завет в Бруклин, Ню Йорк.
Disclaimer: Статията е публикувана с незначителни съкращения. Авторът на този блог не се придържа към всички тези в статията, но смята, че като цяло тя отразява важни тенденции в съвременното християнство.
