Прочетен: 2497 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.07.2015 10:27
Продължава ли още змията да шепти в нас да престъпваме законите Божии, докато се дрогираме и главозамайваме с нашето собствено законотворчество за добро и зло? Защото според Библията его, мътещо яйцата на старовременната змия, която е дявол и сатана, накрая се превръща в змей като самия него („Апокалипсисът на Йоан“ 20/2). И наистина, отначало е било само съмнението - първо в Неговата доброта, после в съществуването му като Алфа и Омега. За да пламне светът като свърталище на змейове, като предверие на ада и това бедствие непрестанно да се разгаря от милиарди огнедишащи нечестиви его-та. Перверзии, гнусота... и от тях ние виждаме на повърхността само жалки, изпепелени отломки (макар като някакви погребални бюра масмедиите да въздигат паметници от тяхното разтление). Бяхме възнесени до Божия дъх от калта, ала избрахме отново да се върнем в нея. И с какво заменихме копнежа си за възвисяване? Ето, в нас, наоколо ни... ооо, и далече отвъд погледите ни са се разселили същества с мисъл високотехнологична - едва ли не галактически стопаджии, обаче с помисли на пещерняци. Не вършещи Христовите дела, даже презиращи ги, макар да си придаваме често-често вид на морализатори и благочестивци. Затова веричките ни са миражи на безбожници, блянове на извратеняци. Замисляме ли се въобще какво му коства на Исус да понася всичко това?! „О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя?!“ („Евангелие от Матей“ 17/17) Едно е сигурно - до Съдния ден. А той за нас няма да започне след края на света. Датата, която ще ни отведе до него през оня тунел извън времето и пространството ще бъде врязана от незнаен каменоделец post-mortem.
Дотогава както търпението Му, така и милостта Му са предназначени да ни водят към покаяние... („Послание към римляните“ 2/4)
Монголо-българската война от 1240 -1242 ...
СТРАШНИЯТ СЪД БОЖИЙ - ВИДЕНИЕ НА МОНАХ ...
как ни издържаш?
Слепи за истина твари.
Как ден след ден
най-смирено ни свързваш
с най-святото в твойте олтари?
Мисля те, Господи.
Старите рани
кървят ли след нашите грешки?
Колко търпение в тебе остана?
Колко смалихме човешкото?
Няма случайности,
няма неволи...
Нищото вее байраци.
Искам да мога
от теб да измоля
милост за нашата нация.
2. Блогът на Иво Койчев
3. "Пророческа кула" - Сунай Маджуров
4. "Мисли на глас" - Калоян Курдоманов
5. Блогът на Даниела Беличовска
6. "Свободата" - Едвин Сугарев
7. "Проклятието на Вълчата Дева" - кратко представяне на моя роман-притча в първия ми блог "Изповедалнята на Ейнджъл"