„В бъдеще, когато дойдете до положението да разбирате истините, ще знаете как да устроите живота си. Какво става днес? Жената очаква от мъжа си той да работи и да й остави пенсия. Какво ще стане, ако държавата един ден фалира или мъжът не може да й осигури пенсия? Всичко може да се измени. На Земята нещата не са абсолютни.“ (Новият човек, НБ, 1921 г.)  „Най-голямото нещастие в света са пенсионерите – не трябва да има пенсионери в света. Писателят трябва да умре с перо в ръка; ученикът трябва да умре с книга в ръка; свещеникът трябва да умре с епитрахил на врата; орачът трябва да умре с рало в ръка; майката трябва да умре с детето си в ръка, а да не оставя децата й да я носят.“ (Вехтото премина, НБ, 1926-27 г.) Приблизително 100 години преди това да се случи, Учителя Петър Дънов говори за фалити на държави. Не можем да отречем, че сме предупредени. Идва и времето, когато:писателят ще умре с перо в ръка; свещеникът ще  умре с епитрахил на врата; орачът ще умре с рало в ръка и т.н.      Възрастта за пенсия все повече се увеличава , в някои европейски страни вече е 67 години и годините за осигуряване също растат т.е. пенсията става все по-трудно постижима. Трябва да сме наивни за да мислим, че след 20 години ще бъде възможна.                                                                                                                                            Учителя казва: „Съвременната култура страда от излишък. Тя има консерви, брашна, риби и тенекии… Всичко това е излишък, за който бялата раса ще плати скъпо. Консервираната храна е бич за човечеството. В Природата не се позволяват никакви консерви.“   Ако приемем, че той говори не само буквално( за вредата от консервантите всички сме наясно), а думите имат по-широк смисъл. Можем да направим извода, че пенсиите и всички други осигуровки са своеобразни консерви, а „В Природата не се позволяват никакви консерви.“ и човек трябва да се възползва от условията, които му се дават на момента, а не да ги заделя за бъдеще, защото никой не знае какви ще бъдат условията тогава.  

Учителят има впредвид с тези си думи, че всеки човек тогава няма да работи за хляба, а от вътрешна потребност. всеки ще бъде осигурен с всичко и ще работи колкото може и както може за другите не за себе си. помисли си сега как е - пенсионерите мрат гладни, създават се приюти за кучета, а клошарите ровят в кофите за закуската си. да е чул някой за дружество за правата на пенсионерите??? кой ще наеме човек на 65 години за работник и може ли той да се сравнява с един 25-30 годишен работник - това не е много в унисон с целите на бизнеса нали? целта е да не се плащат пенсии, а 60-годишните да мрат от глад и бизнеса и държавата да не носят отговорност. важна е печелбата и интересите на бизнеса!!!

или за да са полезни на другите, но те са малко затова смятам, че ако Учителя е имал това впредвид то става въпрос за по-далечно бъдеще. Или е искал да ни предупреди, че всичко се изменя и не можем да очакваме сигурност, както се случва сега?