Розата не е пренесена тук от другаде,още Херодот е писал,че най-хубавите рози са в земите на траките.           Ако човек си направи труда да проучи как и откъде се е появила българската роза,ще научи че Родината на маслодайната роза е Югозападна Азия,Индия,Египет,Сирия и къде ли още не. Всъщност рози има навсякъде,но най-хубавите,най-ароматните са тук.           Местната българска роза е била прочута още преди 2500 години,за това свидетелстват съчиненията на древните автори и изображенията на монети на тракийските владетели от ранното Одриско царство(IV в.пр.н.е.).Това е царството,което по това време е ”от държавите в Европа е било най-голямо  по размера на своите приходи и другите си богатства”,твърди Херодот(484-425г.пр.н.е.).Бащата на историята дава и други свидетелства за съществуването в земите на древна Тракия на „рози,всяка,от които имала по шестдесет листа,и по ухание превъзхождали всички други видове”.Самият Херодот обръща внимание  върху това,че „тракийските владетели са имали градини,в които специално са отглеждали такива рози”.           Одриският владетел Аматок (389-356 г.пр.н.е. с прекъсвания) слага розата като символ върху своите монети.Оказва се ,че никоя държава не може да се похвали със символ с такава давност.


          Монетa на Одриския владетел Аматок(389-356 г.пр.н.е. с прекъсвания),на която в горния край е изобразена роза,а на гърбът е изобразен грозд.